Почивни Дни 2021

Официални празници, имени дни, православен календар и идеи за отпуски

Васильовден ( Сурваки ) - 1 Януари | Именници, Традиции и Обичаи

На 1 януари се отбелязва Денят на св. Василий Велики- един от тримата отци на вселенската църква, живял през 4 век. Той е познат и с народни названия като Василица, Васильовден, а също така и Сурваки, Сурва, Суроздру. Празника е свързан с времето на преход между старата и новата година, затова и редица практики имат предпазващо или богопожелателно значение. За съвременните хора днес това е първият ден от новата година, затова и на Васильовден всички се поздравяват с „Честита Нова Година!‘‘ или „За много години!“ .

По традиция на този ден годеници и младоженци гостуват на кумувете си, като им носят пита, варена кокошка и вино. На васильовденската трапеза се слага варена свинска глава или пача от краката и главата на прасето, заклано за Коледа, които се пазят специално за празнка. Трапезата задължително се кади от най-старият мъж в къщата а тамян, поставен върху палешник. Това е причината за названието на Васильовден в някои региони и като втора коледна вечер (първата е на Бъдни вечер, а третата е на Йордановден), другаде трите кадени вечери са на Игнажден, Бъдни вечер и Йордановден. Прекадява се не само трапезата, но и къщата и стопанските постройки с домашните животни.

Меси се прясна погача, в която се слага сребърна паричка. Домакинята, замесила хляба, трябва да пипне с тестени ръце всички плоди дръвчета в двора и кошери, за да родят много през годината. Хляба ще привлече плодородието, тъй като при замесването и втасването му той нараства, както символично се пожелава да нарастнат плодовете и медът в кошерите. Подобно на Бъдни вечер, питката на Васильовден се разчупва и парчетата се наричат – за къщата, за стопанката, раздава се на всички членове на семейството. Намирането на паричката означава здраве и късмет през настоящата година.

Типично за всички краища на България е приготвянето на васильовденската баница с късмети, която в зависимост от плънката се нарича зелник, булгурник, тутманик. Зелник съдържа нещо зелено-зеле, праз, лапад или коприва, и това дава името му. Късметите са с дрянови клончета и се наричат на бога, на всеки член от семейството, на стоката, на лозето, на нивите. В днешно време късметите съдържат пожелания, които хората си измислят и написват на листчета. Понякога са в стихотворна форма и дори човек може да си купи от магазина или да си изтегли от интернет. По традиция се завърта 3 пъти и всеки взима парчето, което се пада пред него. Оставя се парче и за тези членове на семейството, които не присъстват на трапезата, защото са на път или на гурбет. Нарича се и едно парче на Света Богородица.

Времето на преход е много подходящо за гадаене на бъдещето, затова и на Васильовден се гадае за времето-в ярва се, че каквото е времето на 1 януари, такова ще е през цялата година. Някъде разрязват лук на 12 парченца, като ги наричат на месеците, посоляват ги и гледат къде сола се е стопила- тези месеци ще са дъждовни, а останалите ще са ясни и сухи.

Подобно на Бъдни вечер и на този ден се гадае за задомяване на неомъжените моми. Първият залък от баницата, момичето трябва да сложи под възглавницата си и когото сънуват, с него ще се вземат. Всички хора от семейството хвърлят дрянови клонки в огъня и чиято клонка пукне и подскочи, той ще бъде здрав и пъргав през годината. В огъня се хвърлят и трохите от трапезата, като се нарича: Хайде да се ражда вино, коприна, жито, тутун. Ако някой кихне по време на васильовденската вечеря, това се приема за добър знак, а в някои краища дори подаряват 1 животно, което ще се роди през пролетта.

Друга форма на ладуване, познат още като дайлада, топене на пръстените, напяване на пръстени и китки. В него участват само моми. Те пускат в бяло котле пръстените си, украсени с китки и червен конец, като в това време пеят обредна песен.

Водата в котлето е мълчана-донесена от мома с живи родители в пълно мълчание. В нея може да се сложи жито, овес, ечемик. Около котлето понякога се изиграва хоро, а след това, в нощта срещу Васильовден, то се оставя покрито с с червена кърпа под трендафил или под звездите. На сутринта момичетата се събират да напяват пръстените. Малко момиченце вади китките една по една, а групата изпява наричането, което определя какъв ще е жениха на момата, чиито е пръстенът. Тези припевки не са директни, те по скоро загатват заниманията, занятията, положението, определени характеристики на момчето или на времето и мястото на женитбата.

На Васильовден ладуването се прави предимно в Западна България, докато в Източна България тази обредност е свързана с Еньовден, а в някои региони с Гергьовден или Лазаровден.

На Васильовден ходят и сурвакари, чиито обредна роля е да благословят и благопожелават. След като пропеят първите петли, преди изгрев слънце, група момчета обикалят по къщите всеки със своята сурвачка. Тя е направена от дрян и е приготвена няколко дни преди празника- окачена е с пуканки, кравайчета, червени и бели конци, сушени плодове, парички, панделки, цветни лентички и др. В различните региони на България е имало сурвакари на различна възраст. Съществуват сведения, че в миналото са ходели млади мъже, дори женени.

Сурвакането започва винаги от най-възрастният в къщата. Сурвакат се и плодните дръвчета в двора, за да раждат, както и животните в обора.

В Средните Родопи сурвакарите носят в джобовете си камъчета и след като сурвакат всички в дома хвърлят по едно камъче в огнището.

Вариант на тази практика е внасянето в къщата на тежък камък и поставянето му до огъня, което символизира внасянето на тежко имане в дома. Тези действия представляват имитативна магия, която цели да привлече богатството и благополучието.

Домакините даряват сурвакарите с краваи, сланина, ошав и дребни монети. Накрая сурвачките се хвърлят в река, за да върви новата година по вода.

На Васильовден по стар стил т.е. на 14 януари. Празнуват ромите у нас. За тази общност това е много важен и почитан празник, наричат го Банго Васил, буквално куция Васил. Познат е и като ромската нова година, посрещана в нощта срещу 14 януари. Една легенда разказва, че Банго Васил е Свети Василий Велики, който е застъпник на ромите. Той възстановява разрушения от Дявола мост, по който преминавали ромите по пътя за оня свят. Според друга легенда Банго Васил е действителен човек, който спасил давещо се ромско дете или пък приютил бягащ от враговете си ром.

Празнуването на Банго Васил или Васильовден е преди всичко семейно. То започва на 13 януари с коленето на птица и приготвянето на трапезата, както и с изработването на сурвакници, които са по-различни от българските. След настъпването на полунощ идва един особено интерсен и очакван момент -превъплащаването на глвата на семейството в Банго Васил. Той влиза в къщата и хвърля жито и ориз. Децата трябва да съберат колкото може повече от тях, защото това е късмета, който св. Василий им носи. После започва сурвакането с благопожелания за здраве, плодородие и късмет, като първо се сурвака именно човека в образа на Банго Васил.

Именници: Васил, Василен, Василена, Василий, Василия, Василка, Васка, Весела, Веселин, Веселина, Вълко, Вълчо

Значение на бълагрските имена и имени дни. Разгледай нашия именник