Почивни Дни 2021

Официални празници, имени дни, православен календар и идеи за отпуски

Ивановден - 7 Януари | Именници, Традиции и Обичаи

В християнския календар на 7 януари се чества Събор на светия пророк Йоан Кръстител (Йоан Предтеча), но този светец има и други празници.

Във фолклорните представи св. Иван или св. Йоан кръщава новородения бог в река Йордан, наричана във фолклорните текстове Йорданова вода.

На Ивановден приключват маскарадните игри, които в Западна България се правят около Васильовден и са свързани с особеното време на прехода между старата и новата година.

Йоан Кръстител е покровител на побратимството и кумството. Затова на този ден се гостува на кумовете, като се носи обреден хляб- кравай, вино и месо. Кумството е много важно в българската традиция. Водещата роля на кумовете в обреда на сватбата създава родство с кумците, което понякога се приравнява на кръвно. Кумуването в миналото е било наследствено, като семейството на кумците е длъжно да покани сина на стария кум за кръстник на детето им,а след това и за кум на сватбата му. Кумът също не бива да отказва, но все пак отказът му, макар и нежелателен, не води до негативни последици. Кумовата клетва се смята за една от най-тежките и най-страшните. Макар и рядко, имало е и случаи на прекъсване на кумството и създаване на връзка с друг род.

Специфичните обичаи на Ивановден са свързани с водата , вече кръстена и осветена на Богоявление. По цялата територия на България е познато къпането на „новите” младоженци, които в рамките на изминалата година (от миналия Ивановден до тазгодишния) са вдигнали сватба . Вярва се , че няма опасност жените да настинат, защото водата в този ден вече е осветена, пречистваща и каляваща, а всичко това се прави с магичното пожелание за здраве, сила и енергия. Къпят се момите,защото според поверието, ако се изкъпят на този ден, до следващия Ивановден ще се омъжат.

На някои места водачът на коледарите също се оказва в своеобразна роля на младоженец, ако в дружината е имало обреден персонаж булка. Затова другарите му го водят и изкъпват на селската чешма или кладенец като го возят на каруца. След това той кани коледарите у дома си на трапеза, където те му изпяват за последен път песен от коледния репертоар.

На Ивановден мимци ходят из селото, за да къпят всички именници. Това е къпане „с наддаване”, защото „къпачите” къпят някой Иван срещу пари или дамаджана вино. Някой го поръчва за съответния именик, а той пък се опитва да се откупи също с наддаване. Обикновено всичко завършва с къпане за здраве, трапеза и веселба.

След къпането се играят хора на мегдана. В Североизточна България водачът на коледарите се води до река Дунав придружен от шествие конници,за да бъде къпан, а след завръщането в селото се прави т.нап. конско хоро. В с. Реселец , Плевенско фолклорното название на празника е Къпанки, но по-интересно е „пренасянето през реката за здрав и берекет”. Двама мъже пренасят първо жени, а после мъже и деца през местната река Ръчене. Това гарантира здраве и сила през цялата година и е против всякакви болести. На другия бряг чака трапеза , на която се слага иконата на св. Йоан Кръстител, но и вино , ракия, пити,баници и кой каквото е приготвил. След трапезата се играе и мокро хоро.

В с. Добърско, Разложко, на Ивановден ходят моми, наречени водичарки, по името на празника Водици. Те обикалят по къщите и пеят специални водични песни за всеки член на семейството. Участничките трябва да са моми, около 15-17 годишни, като те „ходят водичарки” в продължние на няколко години, докато се омъжат.

Подготовката за Водици започва от вечерта на Йордановден. Момите се събират в дома на възрастна жена или на някоя от тях, за да разучават песните и да уточнят в коя къща какво ще се пее. Всяка от девойките носи по нещо за ядене от вкъщи: боб, брашно, свинско месо, сланина, суджук, захар и др. Събраното се приготвя и изяжда общо от дружината вечерта и на другия ден за обяд. Те преспиват заедно в този дом, а на Ивановден стават много рано и започват обиколката из селото. Във всяка къща воденичарките пеят песни за стопанин, стопанка, ерген, мома, невеста, дете, ученик, джелепин (търговец на животни), дюлгерин (строител) и пр. Стопаните даряват най-често с пари. Първата мома носи менче със светена вода, взета след хвърлянето на кръста. Тя топи във водата стрък босилек и пръска с него дома и хората. Особено важно е да напръска малките деца, за да растат здрави и силни. „Благословеният” с тази вода човек изважда „колкото му душа” иска монети и ги пуска в котлето. След това воденичарките отиват в църквата, като пръскат посетителите на портата на храма и продължават да благославят.

Ивановденската трапеза не е ограничена, тя е блажна и на нея присъстват кървавица, печена луканка и свински ребра със зеле ивановденски заек, но също и варено жито, фасул, ошаф и баница.

Имен ден празнуват: Иван, Иванka, Иванинa, Ванина, Bаня, Ваньо, Йоан, Йоанa, Калоян, Йовкo, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жан, Жанa, Яна

Значение на бълагрските имена и имени дни. Разгледай нашия именник